ЗАВЪЗКА̀ЧВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Започна да се възкачвам. Спуснаха се в един дол, завъзкачваха се нагоре и стигнаха зелена елова гора. Й. Йовков, Разк. I, 225. – Да се качим при бряста! – предложи Радко. – Добре, ще погледаме отвисоко – съгласи се Сава. Те бавно се завъзкачваха по стръмнината на север над самото село. Д. Марчевски, ДВ, 84.


Източник: Речник на българския език (онлайн)